Вече над две десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптина и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината днешни хора на словото, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група "Бу-Ба-Бу" /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното й карнавално начало. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушащата се Съветска империя, когато в опустошената душа на социалистическия човек върлува подсъзнателният масов синдром на прехода. Големият пробив на Андрухович идва през 1991 г. с романа “Московиада”, който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света. В “Московиада” бъдещият преводач на Шекспир и Керуак и “патриарх на украинската литература” (както е наричан полу-шеговито) изплита гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския му период през 1989-1991 г. и иронични откровения за духа на времето.
25 януари 2014 г., обръщение на Ю. Андрухович за положението в Украина: Ескадрони на смъртта изтезават демонстранти
Скъпи приятели,
и преди всичко чуждестранни журналисти и редактори,
Тези дни получавам от вас много запитвания с молба да опиша актуалната ситуация в Киев и въобще в Украйна, да дам оценката си за това, което става и да направя прогноза поне за най-близкото бъдеще. Понеже просто физически не мога да напиша за всяко едно от списанията ви отделна аналитична статия, реших да приготвя това кратко обръщение, което можете да използувате в зависимост от вашите нужди.
Най-важните неща, които трябва да кажа, са следните.
За по-малко от четири години от своето управление режимът на г-н Янукович доведе страната и обществото до крайно напрежение. Още по-лошо – той сам се вкара в безизходица, в която трябва да се задържи на власт вечно и на всяка цена. В противен случай ще понесе сурова наказателна отговорност. Мащабите на кражбите и узурпацията превишават всички представи за човешка алчност.
Единственият отговор, който повече от два месеца режимът може да даде на мирните протестиращи, е насилие, при това засилващото се и „комбинирано“: атаките на полицейските спецотряди на Майдана се съчетават с индивидуални преследвания на опозиционни активисти и обикновени участници в протестните акции (следене, пребиване, подпалване на коли, къщи, нахлуване в жилища, арести, съдебни процеси на конвейер). Ключовата дума е сплашване. Но понеже то не работи и протестите стават все по-масови, властта предприема все по-сурови репресии.
Необходимата за репресиите „Законодателната база“ беше създадена на 16 януари, когато зависими от президента депутати, нарушавайки по всички възможни начини регламента, процедурата за гласуване и Конституцията, с вдигане на ръка (!) в течение на няколко минути (!) гласуваха редица изменения в законодателството, които реално въвеждат диктатура и извънредно положение в страната, без да се обявява официално последното. Например в моя случай, докато пиша и разпространявам тези редове, автоматично нарушавам няколко члена на Наказателния кодекс, защото „клеветя“, „разпалвам“ и т.н.
Накратко, ако тези „закони“ се признаят, може да се смята, че в Украйна е забранено всичко, което не е позволено от властта. Властта пък позволява само едно – да й се подчиняваме.
За да изрази своето несъгласие с тези „закони“, украинското общество на 19 януари за пореден път масово излезе на улицата, за да защити бъдещето си.
Днес в телевизионните новини от Киев можете да видите протестиращи с разни видове шлемове и маски на лицата, понякога с дървени палки в ръце. Не вярвайте, че това са някакви „екстремисти“, „провокатори“ или „десни радикали“. И аз, и приятелите ми излизаме на манифестации с подобна екипировка. В този смисъл аз, жена ми, дъщеря ми, приятелите ми – всички сме „екстремисти“. Нямаме друг изход – ние защитаваме живота и здравето си и тези на нашите близки. По нас стрелят бойци от полицейските спецотряди, техните снайперисти убиват приятелите ни. Количеството на протестиращите, убити само в правителствения квартал през последните две денонощия, достигна 5-7 души. Количеството на безследно изчезналите в цял Киев достигна няколко десетки души.
Ние не можем да спрем протестите, защото това би означавало, че сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор. Младото поколение украинци, които израснаха и се оформиха в постсъветско време, органично не приема никаква диктатура. Ако диктатурата победи, Европа ще бъде принудена да се съобразява с перспективата да има една Северна Корея на източната си граница и според различни оценки – от 5 до 10 милиона бежанци. Не искам да ви плаша.
Нашата революция е революция на младите. Властта води необявената си война преди всичко срещу тях. С настъпването на нощта в Киев започват да се предвижват неизвестни групи „в цивилни дрехи“, които хващат предимно млади хора, особено такива със символите на Майдана и Евросъюза. Отвличат ги, карат ги в гората, където ги събличат и изтезават при жесток студ. Странно, но жертви на подобни отвличания са най-често млади артисти – актьори, художници, поети. Създава се впечатление, че в страната са нахлули някакви „ескадрони на смъртта“, които имат за цел да унищожат всичко най-добро.
Още един характерен детайл: в болниците на Киев полицията прави засади на ранените протестиращи, залавя ги там и (повтарям – ранени!) ги откарва за разпити в неизвестна посока. Дори случайни минувачи, закачени от парче полицейска пластмасова граната, избягват да ходят в болниците заради тази опасност. Лекарите си измиват ръцете като предават пациентите на т. нар. „правозащитни органи“.
Изводът е следният: в Украйна масово се извършват престъпления срещу човечеството, отговорността за които лежи върху сегашната власт. Ако в тази ситуация наистина има някакви екстремисти, то това са представителите на висшето ръководство на страната.
Сега на вашите най-трудни за мене въпроси – не знам какво ще стане от тук – нататък, също както не знам какво можете да направите за нас. Можете обаче при възможност да разпространявате моето обръщение. Освен това – съчувствайте ни. Мислете за нас. Ние въпреки всичко ще победим, колкото и да издевателстват над нас. Днес без преувеличение украинският народ отстоява със собствената си кръв европейските ценности на свободно и справедливо общество. Много се надявам, че ще оцените това.
Превод от украински: Райна Камберова
"Часът на синята мъгла" в Дарик радио с Райна Йотова. Специален гост е Ю.Андрухович.
(16 юни 2013 г.;
аудио-архив, 30 мин.)